Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.
- Само тогава ще те обичам и ще бъда твоя - отговорила разтреперана Магдалина.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.
— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.
Така, невероятните произведения на Елин Пелин завинаги остават в сърцата и паметта на хората. Неговите творби са ценен принос за българската литература.
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.
„Андрешко“ вероятно е едно от най-известните произведения на Елин Пелин. В него се разказва за това ??????? как младият каруцар Андрешко, превозва богат съдия-изпълнител към селото, за да конфискува житото на негов съселянин.
Вижте още от Елин Пелин – Ако го нямаше злото, нямаше да знаем що е добро
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
Определено ми стана един от най-въздействащи те и любими български автори. Разказите бяха до един много интересни и забавни.